На път за общностната среща на Български фонд за жените (БФЖ) екипът на Стрей Шийп бяхме обзети от една особена приповдигнатост, знаейки че ни очакват цветни и усмихнати дами от всякакви краища на НПО сектора (а и някои господа).
Знаем, че жените могат всичко, но трябваше да ги тестваме как ще се справят и с жестовия език.
Очакванията ни бяха положителни. След като се огледахме наоколо, всички ръкомахаха, жестикулираха, правеха физиономии, смееха се – езикът на тялото работеше на пълни обороти в този своеобразен розов кошер. Знаехме, че това, което сме им подготвили като workshop по жестов език, изобщо няма да им се опълчи.
За наша изненада аудиторията притихна, но остана любопитна в момента, в който настъпи стартът на нашия уъркшоп.
Първи стъпки в жестовия език – право в дълбокото.
Нашата лекторка Краси показва жест, а участниците трябва да познаят какво означава само с няколко подсказки. В началото всички плахо отбелязваха думите, които смятаха за верни, последвани от: „Ааааа, значи затова този жест е така, ясноо!“. Бързо схванаха, че жестовият език е креативен, интуитивен и адски логичен. Отговорите започнаха да идват по-бързо и по-уверено, до финала на играта, когато вече бяха запомнили някои думи и си ги показваха едни на други от двата края на стаята.
Една от най-вдъхновяващите части от обучението беше личната история на нашата водеща Краси. Тя разказа за своя живот и професионален път като глуха жена, за предизвикателствата, с които се е сблъсквала, но и за възможностите, които е открила благодарение на своята упоритост и увереност. Нейният разказ предразположи участниците да погледнат отвъд самия жестов език и да се докоснат до реалните преживявания на глухата общност. Историята ѝ превърна нашия workshop по жестов език в много повече от обучение – в среща с различна перспектива за света.
Любимият ни момент в нашите обучения винаги са въпросите: „А как е тази дума на жестов език?“, „А тази?“, „А тази?“.
Първият въпрос, който получихме от тях, беше: „Как да кажа, че работя в НПО?“. След него дойдоха: „Как да кажа какво обичам да правя и да хапвам?“ и „Как да кажа, че обичам да помагам, но в края на деня съм изморена?“.
Бързо нашето обучение по жестов език се превърна от среща с новото чрез игра в доказателство, че нищо човешко не ни е чуждо. Ние сме си същите на всеки език – било то английски, български или жестов.
На всички езици работим в НПО и обичаме пица и шоколад.
На всички езици сме активисти за равноправие и достъпност.
Дори и да не знаем всички думи да изразим това..все още.
Благодарим на Български фонд за жените за поканата и за възможността да споделим това преживяване. Радваме се, че заедно успяхме да покажем колко естествено и забавно може да бъде първото докосване до жестовия език.
